• 05.01.2013, 10:00
Оценете
(7 глас/a)

    Оцветяване на лицето на една миниатюрна фигура обикновено се оказва сериозно изпитание. В долните редове се постарах да дам основни насоки при усвояване на този процес.

     Както при цялостното оцветяване на миниатюра, целта тук е да умишлено да се засили контрастът между изпъкналите и вдлъбнатите (сенчестите) части на лицето, за да се постигне повече изразителност и реалистичност, което, поради малкия размер на обектите не може да се получи по естествен начин т.е. чрез самото осветлението на околната среда.

     В следващите редове ще бъде обяснено....
                • Палитра от цветове - как да играем с цветните нюанси на нашите миниатюри, за да съответства на избраната околна среда, в която ще се намира (на открито или в сянка, годишния сезон и т.н.)
                • Светлини и сенки – как да разположим сенките и осветените части за повече реалистичност и контраст

     В този урок се засяга темата за местоположението на светлини и сенки, средни тонове и тонове, за засилване на обеми. В допълнение, ще намерите примери за цветни палитри и тонове за различни обстановка, специално насочени към четирите годишни сезона, в които желаете да се намира вашата миниатюра.


Палитрата – избор и примери

     Преди да започнем с боядисване на лицето е добре да се замислим за палитрата - група от цветове, които ще използваме за нашето лице.

     Изборът включва 2 основни неща (ще бъдат описани подробно по-долу):
             1. Брой цветове
             2. Вид на палитрата (цветовете) според обстановката, в която ще бъде поставена миниатюрата

     Най-често използваният брой цветове, нека кажем дори минималният брой, е 5. А именно:
            1) Цвят за най-светла част
            2) Цвят за средно светла част
            3) Основен цвят
            4) Цвят за средна сянка
            5) Цвят за дълбока сянка

     Ето и обяснението: Всяко лице има свой основен цвят. Той зависи от етноса и външни фактори. „Бял” човек има светла кожа с розово-оранжев отенък. Но в условия на студена среда (зима), този цвят би придобил по блед отенък. Или ако искаме да изобразим човек загорял от слънце, бихме използвали по-кафяво/бронзов отенък. Основният цвят за негроидно-австралоидна раса (така май се казваше по научному) ми бил силно кафяв цвят. Ако рисуваме орк или Мастър Йода например, бихме могли да се спрем на основен цвят със преобладаващ зелен отенък и т.н

     Т.е. изборът на основен цвят ще зависи от расата на фигурата и условията, в които се намира.

     Останалите цветове в палитрата (за сенки и осветени части) се базират на вече избрания основен цвят чрез добавяне на по-голямо или по-малко количество по-тъмен/по-светъл цвят (в общи случай черно/кафяво и бяло). Тези цветове ще бъдат използвани за оцветяване на сенчестите и вдлъбнатите, съответно изпъкналите и осветени части на лицето, за да се придаде повече обем и реалистичност на фигурата.

     Както казахме, най-лесната и проста за използване е 5-цветната палитра с 1 основен и 4 допълнителни цвята. Някой майстори в занаята използват 7-цветна палитра с по 3 допълнителни тона и дори 9-цветна, с общо 8 допълнителни, но те са препоръчителни при фигури с по-големи размери – 1:24 (75 мм), 1:16 (120мм) и бюстове (1:9, 1:10).

     За мащаб 1:35, палитра от 5 цвята (като описаната по-горе) е напълно достатъчна.

     След като разбрахме предназначението на видовете цветове в палитрата, нека разгледаме няколко вида палитри, различието между които е именно в създаването на допълнителните цветове (полутонове) или по-точно в „затъмняващия” и „изсветляващия” цвят, който се добавя (смесва) към основния за получаване им.

     На снимката по-долу са показани някои примерни палитри, които могат да се използват според „обстановката” около фигурата:

• стандартна (основна) палитра от неутрално кафяво
• топла и студена палитра
• и две смесени







     Основна (Стандртна) палитра
     Съдържа цветове типични за плът, които имат неутрален тон, без да са свързани с определена обстановка, годишен сезон и т.н. Допълнителните цветове се получават чрез прибавяне на дози кафяво/черно (за тъмните полутонове) и бяло (за светлите).


     Топла палитра
     Тази палитра е идеална за използване при създаване на лятна атмосфера, тъй като топлинната усещане за цветовете му напомня за летния период. Използвани са охра и оранжеви цветове за светлите допълнителни тонове и червеникави и кафяви тонове за зоната на сянката. Като цяло, лицето придобива по-жълтеникав цвят, който симулира пряка слънчева осветеност.


     В противоположната страна имаме Студена палитра
     Тази палитра може да бъде използвана за типична зимна сцена. За създаване на допълнителните цветове са използвани студени такива - синьо или виолетово и бяло. Осветлените части ще са със сивкав/синкав цвят, който носи усещане за липса на пряка и наличие на повече отразена светлинина.

     Смесените палитри са комбинация между студена и топла палитра.


     Пример за използване на различни палитри на една и съща фигура:








Акцентиране върху обема на фигурата чрез използване на студени и топли цветове

     Майстори в занаята изплолзват топли и студени цветове за получаване на допълнителните тонове (за сенчести/осветени части) от основния цвят и с цел подчертаване обема на фигурата. Правилото е следното:

     Използването на студен цвят (синьо/лилаво) за получаване на тон за сянка увеличава илюзията за дълбочина, а топлите цветове в тона за осветените части обратно – създават илюзия за повече изпъкналост.





Рисуване на светлини и сенки

     Както и в реалността, появяването на сянка и осветена част зависи от местоположението на източника на светлина. При оцветяване на лицето на фигурата (както и на цялата фигура), чрез самото оцветяване ние създаваме впечатление за наличие на такъв светлинен източник.

     Най-често използван начин на оцветяване е този, при който приемаме че светлината идва отгоре (т.нар. Zenithal highlighting). Използва се при фигури, разположени „на открито” и когато няма определен източник на светлина като например фенер/факла в ръката на героя и подобни, от който светлината да идва отдолу, отстрани и т.н.

     Пример за zenithal highlighting:

     Интерактивен пример за промяна на сенките според местоположението на светлинния източник: PHOTOWORKSHOP.COM







     Пример за краен резултат при оцветяване в стил „светлина отгоре”:



    Вижда се, че най-осветените части са темето, скули, вежди, върха на носа и ноздри, горната част на устата, брадичката и др.

     Най-тъмни (в сянка) са горната част на очите, бръчки, долна част на устата...











     И да започнем с оцветяването (най-накрая :-))...



     Ето следната примерна последователност при полагане на цветовете от палитрата:

     1) Полагане на основния цвят върху цялото лице



     2) Полагане на първата сянка на средно тъмните (засенчени) места



     3) Полагане на втора сянка на най-затъмнените места



     4) Полагане на първо осветляване на средно осветените места




     5) Полагане на второ (силно) осветяване на най-силно осветените места





     Тази последователност съвсем не е задължителна, освен първоначалното полагане на основния цвят. Втори етап може да е нанасянето на светлите тонове, а трети - тъмните. Тази последователност (светли, после тъмни) може би е доста удачна при фигури с повече затъмнени части, например ако ще са в подземие или полутъмна стая. Но това зависи от предпочитанията на художника.



Техника при нанасяне на отделните тонове


    Както се вижда от картинките по-горе, ние нанасяме всеки тон отделно като самостоятелен слой.

     За да се получи задоволителен резултат е необходимо да постигнем почти незабележима граница между слоевете т.е. да постигнем едно преливане между тях.

     За целта е необходимо слоевете да се препокриват, което е илюстрирано в ляво.












     За постигане на преливане помага спазването на следните правила:

     • Всеки следващ слой се нанася след изсъхване на предишния
     • Използва се достатъчно разредена боя (
     • Всеки слой се нанася наколко пъти т.е. състои се от наколко микрослоя, почти прозрачни поотделно
     • Нанасянето на слоя започва от границата към вътрешността



Леко и приятно занимание.

Тагове
  • Сподели
Към началото