• 18.06.2012, 09:58
  • Мирослав Стойнев
Оценете
(4 глас/a)

Второ поколение атомни подводници - 1:350 Микромир

        ІІ-ро поколение на атомните подводници се явява лидер по търсене и внедряване на нови технологии и пионерски решения. Някои от тях са до токлова новаторски и смели, че остават неповторени в следващото ІІІ-то и ІV-то поколение.   

SSN-593 "Tresher"

      Първата от ІІ-ро поколение е SSN-597 “Tullibee” през 1960год. , оптимизирана за борба със съветските ракетни подводници, но остава екпериментална. През периода 1962-1967 год. американския флот се попълва с 14 значително по-съвършенни и мощни подводници клас “Thresher”. Това са еднокорпуски, едновални съдове с водоизместване 3750/4470т. със скорост 28 възела, потапящ се до дълбочина 360м. Размерите им са 84,86м. х 9,63м. Екипаж – 16+96 души и въоръжение 4 т.а. х 533мм. 
     На 10.04.1963год. при потапяне на максимална дълбочина с цел проверка на здравината на корпуса SSN-593 “Thresher” потъва заедно с още 17 инженера на борда. Най-вероятната причина за това е некачествени заварки. След тази катастрофа типа подводници е преименуван на “Permit”.

    

      Неочаквано за моделистите украинската компания „МИКРОМИР” (бившата АМР) направи „завой” от руски довоенни подводници към съвременни ядрени такива. Първата от тази серия е SSN-637 “Sturgeon”. Втората е SSN-593 “Thresher” – модела е по технологията „шортрън”, състои се от горна и долна половина на тялото на обща рамка и втора рамка с рубката и хоризонталните плоскости; има и платка с фотоецвани детайли, съдържаща витлото и елементи от палубата, която е една и съща за двата американски модела; отделно има и малка поставка във вид на диск. Моделът е много добре отлят без видими дефекти с финна вътрешна разшивка. Геометрията е точна и отговаря на прототипа. Декалите съдържат серийните номера за осемте най-близки по външен вид подводници заедно с имената им и няколко цифрови маркировки. За съжаление няма флагове. 

SSN-593 InBox



    Препоръчвам този модел на любителите на съвременни подводници.

    
пр. 705К "Лира"

      След появата на все по-усъвършенстващите се американски подводници, СССР решава че е време „увеличаващото се количество да се превърне в ново качество”. Осъзнавайки, че ще бъде трудно да се конкурира с традиционно силната американска електроника и технологии за изработка на отделните възли (най-вече винта), те решават да наблегнат на тактико-техническите данни на съдовете, където имат традиционно превъзходство – скорост, дълбочина на потапяне, здравина, усъвършенствана хидродинамика и автоматизация. За разлика от американските „килъри” основната цел на съветските подводници не е само унищожаването на противникови такива, но и борба със силния надводен флот и най-вече самолетоносачите. Това поставя изискването за по-мощно, разнообразно и съвършенно въоръжение.
     Първата съветска подводница от ІІ-ро поколение е проект 671 „ЕРШ” (NATO “Victor”), спусната на вода през 1966год. Подводниците от този проект се оказват много удачни. От различните модификации са построени 48 броя и са използвани дори в началото на новото хилядолетие. Заедно с относително традиционните като решение лодки от проект 671, Съветския съюз активно търси нови нетрадиционни, способни да му донесат сериозен качествен пробив в развитието на подводниците. През 1959 год. един от водещите конструктори в СССР А.Б. Петров излиза с предложение да се създаде малогабаритна, силно автоматизирана, високоскоростна подводница – изтребител. Оценката за тези подводници от проект 705 „Лира” (NATO “Alfa”) след създаването им е крайно полярна. Специалисти се изказват за нея: от „жар-птица” до „скъпоструваща грешка” и не напразно. Новостите в този проект са толкова много както в техническо, така и в тактическо отношение, че едва ли бих могъл да ги изредя всички. Ето някои по-важни от тях: дълбочина на потапяне - 400м; скорост - 41в.; титанов корпус – изключително високо ниво на автоматизация, позволяваща екипажа да се намали до 25 офицера и 6-7 матроса (на практика цялата подводница се управлява само от бойния пост от високо професионален екипаж); ядреният реактор не се охлажда от вода, а от течен метал (сплав от олово-бисмут), повишаващ мощността на реактора, а от там и моментално вдигане на оборотите на винта; нова обтекаема форма – невероятна ускоряемост и стабилност (за 42с. може да направи обратен завой!); за първи път е предвидена изплаваща рубка, спасяваща целия екипаж при аварийни ситуации и т.н. и т.н. и т.н.
     За съжаление всички тези качества я правят силно изпреварваща своето време (70-80те години). Част от качествата й остават неизползвани. Въпреки възможностите си, които карат САЩ спешно да преработи подводниците си от 3-то поколение, клас “Los Angelis” и големия неизползван ресурс на възли, агрегати и реактор, в края на смутните за разпадащия се СССР 80-90те години, всичките 6 подводници са извадени от употреба. 
ТТД – размери: 81,4м. х 10,0м.; водоизместване – 2300/3100м3; 6т.а х 533мм; автономност – 50 денонощия.
.

    

      Състои се от две рамки -едната с долната и горната част на корпуса, отлята заедно с рубката и втора с поставката и хоризонталните плоскости. Платка с фотоец, съдържащ големите и малки лопати на основния винт, лопатките на винтовете на спомагателните ел.двигатели и рамка на защитното стъкло при надводен ход. Включено е и прозначното стъкло за тази рамка. На декалното листче присъстват два флага, номера за 4 борда, символи за люковете и различни линии и маркировки. Отливката е качествена с много финна разшивка. Отговаря по размери и геометрия на прототипа. Няма дадени никакви перископи и антени, но и без друго не смятам да поставям нищо върху рубката, запазвайки елегантните и красиви форми на подводницата. Горещо я препоръчвам на всеки интересуващ се от подводници моделист или колекционер.. 

 

пр.705К "Лира" InBox



     .

    
Тагове
  • Сподели
Към началото