• 21.11.2012, 19:08
Оценете
(6 глас/a)

Аз пък не знам да ви се хваля ли, да се оплаквам ли, обаче се навих да се пробвам да вкарам в правата вяра една малка група зверчета. Работата е по линия на един проект на ЕС повишаване провлекателността на училището.

Та значи успях да набера едва 8 деца, но стана така щото се реших в последния момент, имаше крайни срокове (от днес за вчера), попълваха се разни заявления..."ама аз го забравих", "ама майка ми я няма..." и т.н. От друга страна малка група е добре, щото може да се обърне повече внимание на всяко дете, понеже времето не е кой знае колко. 

Също така клубът ме увери, че мога да разчитам на неговата помощ (това си го знаех де, и точно затова се навих да се захвана). Засега не е необходимо да се събират модели на ръка - има някакъв разчет и ще има определени пари за материали и консумативи, които, мисля ще са достатъчни на първо време. Идеята беше в един момент да се явят и външни хора( разбира се това важи само за живущите във Варна), та да им покажат различни аспекти от моделизма, разни техники и пр. 

 Освен това другата ми идея беше популяризиране на хобито и клуба - накрая има предвидена т. н.  "представителна изява" и исках да се направи една мини изложба в училище с наши модели (това е заявено да е към 20.06.2013 - нямаше друга възможност просто). Пък може и да не е "мини" изложбата - още по- добре. А там се разхождат едни люде със зелени тениски, па може и някоя медия да извикаме.  Абе с две думи малко реклама на клуба - да видят, да чуят. Щото като обсъждахме проектите на педагогическия съвет, ставам аз и казвам: "Стендов моделизъм", а шефката се обръща и със странен поглед вика: "К'во е туй?" Аз обяснявам, а тя: "А защо имаш само 8 човека - ми то това е толкова интересно?!" Ами...това ме обнадежди всъщност! Та такива работи...
 По принцип съм го замислил насочено повече към авиацията просто защото аз се занимавам с това, но ако някое хлапе прояви интерес към друго превозно средство - супер! Но тогава ще трябва яко да ме консултирате.

 Децата са 5-ти и 6-ти клас. Това е нещо като извънкласна форма, провеждана в училище. Лично аз съм се запалил, обаче в течение на заниманията ще установя с какъв точно потенциал разполагам. Освен това все още си разработвам наум някаква методика, гледам за подходящи модели - най- вече ме интересува съотношението цена- качество- сложност; подходящи консумативи - бои, инструменти и т.н. Колкото повече мисля, толкова по- сложно ми изглежда - все пак не са много хората които са правили подобно нещо, освен това е обвързано и със сериозна документация и има изискване за публично показване на крайния продукт... Но смятам че ще се справя, а и обещавам да споделям етапите на заниманията във форума и сайта, да питам, да "бистрим политиката".

В началото се наложи да мисля нещо в движение(както предполагам ще бъде и по- нататък). На първото ни занимание си говорихме за моделизма - що е то, цели, задачи, възможности. Показвах им снимки, занесох им ей този си модел (не заради друго, ами намерих кашона точно за него с който го носих на изложбата във Варна...преди...колко - две години? 



Та напук на някои твърдения, че показвайки на деца подобен модел (приличен де - за да съм по- скромен ) ще ги откажеш от моделизма, те не само не се отказаха, ами направо останаха във възторг - абсолютно без преувеличение ви казвам. Та на второто занимание (все още нямаме материали) реших да даря за каузата стоящ в склада модел...


...и да сглобят първия си модел цялата група заедно. Докато се занимаваха с най- любимата на всички моделисти дейност - а именно шкуренето им обяснявах и показвах материалите, инструментите и консумативите които са необходими за нашето хоби. 
 С огромно нетърпение чакат следващото занимания и това мноооого ме радва! Ето малко снимки от първия досег:



Заниманията вече текат вече с пълна сила! Най- хубавото е, че хлапетата не искат да си тръгват и дори се договорихме да се виждаме и малко извън часовете. Разбира се едвам удържам напора им да сглобят моделите за един час. Та затова повтарям думата "търпение" като мантра  
Момента на получаване на материалите и разопаковането им: (моля не обръщайте внимание на състоянието на стаята - тя не се използва за часове и по принцип е в ремонт!)



И да споделя някои впечатления от качеството на материалите:
- лепилото е това:

Ами...това лепило НЕ СТАВА. Или поне не става за работа с деца - съхне почти веднага след нанасянето и е с голяма и дебела четка!!!
 - боите са изцяло нововнесените от HobbyCULT- Mr Hobby - акрил. Добри са (засега сме боядисвали само дребни детайли). Миришат обаче като емайл( за разлика от Лайф Колор, които почти нямат миризма). А пък разредителя за тях направо си мирише ОТВРАТИТЕЛНО ! Хубавото е, че поне за малките детайли става да се разрежда и със спирт. С вода не сме пробвали.

 Тези впечатления обаче са от материалите и това нищо общо със Спас Krystew от Хобикулт - понеже както знаете (може би) от него купих абсолютно всичко: модели и т.н. Напротив - искам да му изкажа ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ за търпението и разбирането което прояви!



Засега е само началото. Продължение на историята очаквайте тук или в темата във форума на клуба: Опит за занимания с деца, където пък ще видите и коментарите и помощта на колегите от клуба и други приятели.
Тагове
  • Сподели
Към началото